Бутиков хотел Casa Art – Произведение на изкуството

13/02/2017 образователни, Съвети, Човекът творец, Човекът творец Творци, Фотография 0

Искаме да Ви пренесем на място, където заобикалящата ви атмосфера е произведение на изкуството!
Като една красива „Соната“, която тръгвайки си от това вълшебно местенце можете да отнесете късче от нея!
Според нас всеки Българин, а и не само задължително трябва да се отбие да послуша тази „Соната“,
защото няма нищо по-отпускащо и излизащо от реалността, от хубавата музика с качествена истинска кухня, уютна атмосфера и не просто Персонал,
а приятели, които допринасят да си така себе си пред голямата камина и да усещаш собственият си домашен уют! Както обичамe да казваме – думите
никога не могат да изразят усещането на този аромат и дух и поради това ние запечатахме всичко чрез снимки, с които ще покажем как видяхме и ще запомним тази „Соната“!
Разказвайки чрез снимки, ще се опитаме да ви пренесем и с думи за цялостоното изслушване на тази „Соната“.

Бутиков хотел Casa Art се намира в село Орешак в Троянския балкан. Популярният Троянски манастир е на само 2 километра от него. Всеки ден в ресторанта на хотела са техен специалитет тематичните им менюта и български ястия.
Създават го Пламен Петров – художник, мебелен производител и скулптур и Биляна Милушева – галерист и интериорен консултант. Двамата създават уникална архитектура и дизайн – нестандартен бутиков хотел Casa Art
Те създават мебелни колекции, като всяка от тях разказва своя история и води към един необикновен емоционален свят. Те казват, чe не искат да продават просто стаи – а Емоции. И именно затова ние сме тук заради емоциите!
И сега ще ви разкажем как протече престоя ни там 🙂 .

Още с влизането ни посрещнаха с топло отношение и внимание с думи като :“…Чувствайте се като у дома си…“ Веднага ни предложиха менюто си, казвайки че има още топли домашни супички. Може ли човек да устои на тези думи.
Веднага си оставихме нещата и отидохме да хапнем супички. Бяхме настанени на избрана от нас маса, понеже всяка маса е със собствен стил и дизайн. Веднага ни бе предложено тяхното специално за деня меню, в което виждайки – пилешка супичика ни бе казано, че е от домашна кокошка. При тези думи на човек още повече му се приисква да си хапне! Сядайки започнахме да оглеждаме всеки един детайл (така както детайлите около булката – много внимателно 🙂 ).
Забелязахме как е обърнато внимание от салфетката до оливерника. Всичко бе направено ръчно с цветове повдигащи настроението и комбинация, която не всеки би предприел в собственото си заведение или дом!
Но може би затова се отличават – защото са Art. По стените навсякъде около нас висяха картини изрисувани от Пламен Петров, мебели създаващи и допринасящи за по-приятният уют, камина, която създава топлина и най-хубавото,
че всичко може да бъде закупено. Хапвайки си тяхното меню, съответно вниманието към нас не липсваше отностно дали всичко ни харесва или имаме други предпочитания.
Ставайки от масата бяхме попитани на коя маса бихме искали да стоим при всяко хапване в ресторанта ?:) Въпрос, който не очаквахме и за да не оглеждаме всички маси в ресторанта посочихме
тази, на която бяхме седнали. Но учтиво ни беше обяснено, че вече е заета и да изберем друга, при непрестанно извиняване и обясняване, че ако се откажат хората от нея, веднага ще ни уведомят! Това още повече ни впечатли, понеже ние наистина не държахме на определна маса – та те всички са уникални!
Разглеждайки фоаето, коридорите (навсякъде има множоство картини и скулптури и красиви декорации) поразпитахме учтивата и така любезна дама на рецепцията, повече за самият хотел – за неговата история!
Тя с огромно желание и вълнение, което се усещаше в думите ѝ ни разказваше за хотела, все едно е част от нейният дом! Да това не е Хотел, а е „дома“ на всички в него!
След дългият ден дойде време и за вечерята. Към всяко ястие идваше сомелиер на име Галя, която да обясни кое вино и защо е подходящо за такова ястие. Ние като големи „разбирачи“ се усмихнахме и слушахме с вимание,
независимо, че не употребяваме алкохол. Слушайки я се унасяхме и пренасяхме опиянени от думите ѝ. Дори запомнихме и ще се опитаме да заразим и вас, а отпиете ли от вината – ще останете заразени за цял живот 🙂
Първото вино, което бе най-подходящо за лека свежа салатка бе от серията „Млади и свежи вина“ – леко бяло вино с нежен плодов акцент с аромат на билки, то просто е леко сладникаво и за всеки вкус. Второто вино,
придружаващо предястието бе по-специално: Бяло вино – Шардоне и Тамянка. Да истинско шардоне! Сортът Тамянка е от египетски произход. Разпространен е в почти всички лозарски страни.
Отглеждан по нашите земи от хилядолетия, но сега у нас е вече райониран. Сега „Братанови“ са сред единиците в България, които работят със сорта.
Братанови е малка семейна винарна (намира се върху слънчевите склонове на южен Сакар край с. Шишманово)
„Да, там условията са по-тежки – горещо е, по-сухо е, но именно това е техният тероар и точно него искат да покажат във виното“, казва Христо Братанов.
Вината са доста по-балансирани и с по-елегантна структура. И така това бяло вино „Шардоне с Тамянка“ е със силен аромат и макар че е бяло вино, се консумира от чаша за червено, заради аромата, който носи. Има вкус на лек пушек с масло и така приятният аромат на дъбова бъчва. Има силен вкус и остава дълъг послевкус! А това е много важно за едно качествено вино! Но и да си признаем, храната с която ще се консумира е от голямо значение :). И последното вино към основното ястие вече бе червено
от сорта Рубин, което е най-богатото на антиоксиданти сред всички червени вина. Тъй като виното е червено е необходимо да се съхранява легнало, за да се мокри тапата, и да не позволява да навлиза въздух.
След отваряне на бутилката се оглежда тапата да няма мухъл по нея, дали е мокра и пружинираща. Ако отговаря на всичко това, значи виното е добре съхранено. Оххх колко подробна инфорация, нали? Можете сами да прецените
колко интересно ни бе обяснено при положение отново повтарям не консумираме алкохол и не сме запознати с всички тези особености :)! Огромни благодарности на сомелиера Галя, която ще помним, и с която ни беше изключително приятно
да общуваме! Така минаваха обедите и вечерите в така приятния ресторант под звуците на „Karunesh“!
А всичката тази красота, която виждате е дело на Пламен Петров и Биляна Милушева. Те обясняват така нещата случили се по развитието на хотела:
При въпрос – как и откъде е дошла идеята за тази визия – самият Пламен Петров казва: Баба ми бе казала – …“Голяма ми главата и има много глупости в нея (и се смее) .
Уникалното е че произвежда съвремени мебели от над 300 годишен материал!
А така интересната идея за цветни шкафове е, за да не стоят много картини по стенте и да събират прах, а шкафа играе роля и на картина. Прави картини върху мебели и както той сам казва „Ей такива луди работи …“
При въпрос към него дали има хора желаещи такива мебели отговаря, че има доста. Но трябва да са хора, които ги боли главата колкото него (отново се смее) А и все пак светът се движи от лудите :).
С времето хората започнали да харесват ставащото, да усещат уюта от всички тези нотки на цветовете. Самият Пламен казва, че просто хората трудно експерементират, но когато видят готовият продукт и остават очаровани. Според тях цветовете имат влиание на психиката и душевността на всеки човек. Те просто искат да покажат, че може да съществуват и други интериори встрани от всичко сиво, бяло, бежово и масовото на пазара и също може да бъде екстравагантно.
Всяка стая в бутиков хотел Casa Art си има име, защото са така индивидуални и различни и всяка е пъла със живот и емоция и не е просто един номер. Стаите са : Екзотика, Етноромантика, Еко Арт, Медитация, Морски импресии, Поезия, Речни истории,
1001 нощ, Нощни тайни, Антични мигове, Палитра, Легенда, Нова визия и Президент.
Също друго така интересно е, че в хотела се предлагат курс по грънчарство, дървообработка и дърворезба.
И е то, че скучно в Casa Art – няма.
И за финал искаме да цитираме, не просто думи, ами слова! “ Винаги сме били в света на мечтите, и затова се получават нещата! Всичко си е в нашите ръце!- казва Пламен Петров
П.С. За да запомним красивата „Соната“ и да се сещаме и зареждаме с нея, си отнесохме макар и една „нотичка“, но със силен тембър!