Море

Мокър пясък и вълни пенливи,

тичам по брега от слънце озарена.

Като омайна самодива – от теб море

завинаги пленена.

И с поглед вперен в дълбините

и в таз вълшебна морска синева.

Очите ми попиват жадно,

неземната ти красота.

Застанала високо на скалите,

омаяна от твоя морски дъх.

А вятъра играе си с косите ми

и гледам те останала без дъх.

Мечтая да се слея със вълните

и да потъна в твойте дълбини.

Не си ли ти морето на мечтите,

което ми нашепва – остани?…

Надя Уорендър